Амалия Колева – 14 европейски и 6 световни първенства и винаги в елита

Състезателката на „ABC Fight Club“ – София спечели два медала в двете дисциплини, в които участва на 6-ото си Световно първенство по таекуон-до ITF в Пловдив 

Дни преди рождения си ден, многократната европейска и световна шампионка по таекуон-до Амалия Колева добави още два медала към огромната си колекция от отличия от световни и европейски първенства по таекуон-до. В Пловдив, на 19-ото Световно първенство, тя спечели бронзов медал на спаринг, категория до 57 кг, в която се състезава вече 15 години. И за първи път стана световна шампионка на силов тест – дисциплина, в която е два пъти европейска шампионка и неколкократна носителка на сребърни и бронзови медали, индивидуално и отборно.

Снимка: www.itfbulgaria.com

Вдъхновяващи спортни истории (inspiring sport stories) – в англоезичните търсачки в интернет това е една от най-популярните фрази, а спортни сайтове публикуват хиляди разкази за постижения на чуждестранни спортисти на терена, водени от любовта към това, което правят. Документални филми и холивудски продукции предлагат вълнуващи истории на спортисти – по света са осъзнали, че хората подражават на това, което им показват. В България все още предпочитаме да представяме спортните успехи основно със статистиката, без да се задълбочаваме какво стои зад нея. А ако се вгледаме в биографиите на нашите състезатели, можем да намерим много поводи за вдъхновение и мотивация. Любопитната история на една българска спортистка и голяма шампионка е свидетелство за това. Амалия Колева (IV дан таекуон-до ITF), е пример за успешен състезател, отдаден на любимия спорт; пример за отношение към това, което правиш, за това да намериш своето място и – за най-простите неща… Например – за постоянството, с което впечатлява в най-успешния си спорт – таекуон-до: „Това е моят спорт. Всеки си избира професия, занимание, хоби. За мен – това е моята професия“. 

Амалия е едната от двете жени в България, които са носители на 4-ти дан по таекуон-до ITF. Родена е на 1 септември 1980 г. в София. Започва да се занимава с таекуон-до ITF през 1994 г., когато е на 13 години, и продължава и до днес: „Спортисти в семейството нямам. Майка ми е учител по музика, баща ми е лекар. Преди да започна да тренирам, доста се биех с момчета в училище; после нещата се промениха“. Повече от 20 години тренира, състезава се, преподава таекуон-до. Обяснява го пак по най-простия начин: „Все още ми харесва“.

Състезателката, спечелила стотици медали от национални и международни състезания, навремето не я искали в „традиционните спортове“. „Таекуон-до е един от спортовете, в които можеш да започнеш по-късно. Другаде не ме искаха – била съм ниска…“ – разказва Амалия. Тренира под ръководството на най-добрите инструктори по таекуон-до ITF – Красимир Гергинов (VII дан, от ABC Fight Club), майстор Ким Унг Чол (IX дан) от Северна Корея, основател на таекуон-до в България.

Амалия Колева е неизменна част от женския български национален отбор по таекуон-до ITF в продължение на 15 години – от 2001 г. до 2015-а. През това време е участвала на 14 Европейски първенства (всяка година) и 6 Световни първенства (провеждат се на две години). Печели десетки златни, сребърни и бронзови медали от световни и европейски първенства, в петте състезателни дисциплини: форми, спаринг, специална техника, силов тест, самозащита. В различните турнири, Амалия печели медали във всяка една от тях; затова често взима купата за най-техничен или най-комплексен състезател. В същото време, световните сили в таекуон-до ITF си водят големи делегации, в които един състезател участва на форми, друг – на спаринг, трети – на специална техника и т.н. По този начин, всеки се специализира в една дисциплина и така разчитат на по-добро класиране. Републиканска шампионка на спаринг от 2000 г. до днес. Как Амалия обяснява успехите си? „Най-важното е постоянството, ако не си постоянен, няма как да си шампион“.

На първото си Европейско първенство участва през 2001 г. в Испания. С тогавашния женски национален отбор печели два бронзови медала – в отборните надпревари на спаринг и на силов тест. Две години по-късно участва и на първото си Световно първенство – в Гърция. Става световна вицешампионка на спаринг в категорията до 58 кг и с женския национален отбор печели още два бронзови медала на спаринг и на силов тест. За първи път става световна шампионка през 2009 г. на Световното първенство в Русия. „2009-а е една от най-успешните ми години. Тогава станах световна шампионка в Русия и победих състезателките от най-силните държави – Русия, Корея, Чехия. Почти всички са много силни отбори; много малко са отборите, които идват само за туризъм Станах европейска шампионка на тул, на силов тест, и отборно на спаринг“. Пак 2009 г. е европейска шампионка на спаринг, категория до 57 кг, индивидуално. През 2011-а и през 2013-а дублира титлите си, съответно на състезанията в Северна Корея и в България. В Северна Корея женският национален отбор по таекуон-до ITF печели отборната титла на специална техника – дисциплината, при която с техники с крака, изпълнени със скок на височина или дължина, се чупят специални дъски. Корея е родината на таекуон-до ITF във варианта, който е познат днес, и победа на техен терен, включително и срещу отбора на домакините, е изключително постижение.

Пак през 2013-а на Световното първенство по кик бокс в Анталия, Турция, спечели два бронзови медала в категориите до 55 кг, лайт контакт и кик лайт контакт. В последните три години е републиканска шампионка по кик бокс в лайт контакт в категориите до 55 кг и до 60 кг. Същата година участва на Световните игри по бойни изкуства в Санкт Петербург, Русия, в турнира по сават (френски бокс). Миналата година е европейска шампионка на спаринг в категория до 57 кг и на силов тест на първенството в Минск, Беларус. Състезавала се е в турнири по муай тай, сават, кик бокс. Имат ли прилики с таекуон-до? „Кик бокс, таекуон-до и сават си приличат. Има разлики в правилниците. Ако можеш да се състезаваш в таекуон-до, можеш и в кик бокс, например“.

Амалия е здраво стъпила на земята, въпреки успехите. Повече от десет години е инструктор в ABC Fight Club. Работи с всякакви групи, но предпочита децата. За талантливите бъдещи състезатели е готова да направи много, въпреки че не един път е отделяла много време за тренировки на деца, които спират със спорта точно, когато очаква да ги види на състезанията. „Имат талант, имат качества, но най-важното е да са постоянни. Те не тренират много, тренират три пъти в седмицата. Като им омръзне, спират, после някои пак се връщат“.

Амалия  не се интересува от шума около себе си. Когато я хвалят, само се усмихва и благодари. Освен успял спортист, е и много скромен човек. Златния си медал от Световното в Пловдив получи на впечатляваща церемония на сцената на Античния театър в Стария град, където прозвуча българският химн. А шампионката се поклони на публиката от почетната стълбичка и покани втората и третата за снимка на най-високото стъпало. На големите демонстрации и състезанията в България събира най-много аплодисменти, както от съотборниците си, така и от публиката, която не разбира таекуон-до, но може да оцени постиженията на големия шампион. На следващия ден е пак в залата.

За нея треньорът й Красимир Гергинов казва, че за толкова години, няма пропусната тренировка и това е една от причините за успехите й. Съотборниците й разказват колко е скромна, когато говори за тренировките, изпитите, успехите си. С чувство за хумор разказва за забавните случки по време на тренировките, на следването си в Национална спортна академия, на безбройните спортни лагери. Смее се и когато говори за травмите, през които е преминала. На Световното в София през 2013 г. играе няколко месеца след операция заради сериозна травма, която получила при падане от велосипед: „Приятелите ми казваха – добре, че си паднала на главата…“. Има трезва оценка освен за доброто представяне, и за провалите. Шеста година е част от женския национален отбор по хокей на лед, с който също е участвала на големи състезания. „Аз съм от този отбор, който падна с историческата загуба, от 82:0. Не бяхме достатъчно подготвени; ако днес трябва да играем, никога няма да паднем с такъв резултат“. Не търси връзки между хокей и бойни спортове там, където няма такива, когато я питат как се е насочила към ледената пързалка. И там отишла случайно: „Видях една свободна пързалка, там беше капитанката на нашия отбор, която събираше момичета. Започнах тренировки, започнахме да ходим на състезания и така“.

Амалия може да я намерите най-често в спортните зали. Не впечатлява с думи, а с умения и с това, което е постигнала. Или се готви за състезание, или готви състезатели: „Таекуон-до учи на дисциплина, развива вътрешните човешки качества. Полезно е за здравето, особено за децата…“ – с тези думи посреща в залата поредния начинаещ таекуондист. Този път на 5 години…