Колко важна е основната техника в таекуон-до ? Част 1

Всяко усъвършенстване стъпва на доброто заучаване на основата - още от практиката в тренировъчната зала на ABC Fight Club (www.abcfight.com)

Най-обикновеният удар с юмрук напред на средно ниво (чируги) се среща във всяка една форма на таекуон-до (тул). Ап чаги, дольо чаги, йоп чаги, изисквани още на изпитите за жълт и зелен колан, са най-популярните техники за атака с крак, използвани в срещите на спаринг. По тeзи и много други причини отговорът на въпроса в заглавието е: Основната (базова) техника е изключително важна част от тренировката.

Ако, по някакви причини, опитаме да пропуснем основната техника и да преминем през нея отгоре - отгоре устремени към по-сложни и ефектни ритници и удари, е хубаво да знаем, че това може да ни донесе повече вреда, отколкото полза. Усвояването на основните удари и блокове е най-важното за всички по-нататъшни умения, които ще развиваме в таекуон-до. С една много стабилна основа, прогресът става далеч по-лесен във всяко следващо ниво. Защото знаете откъде сте тръгнали, през какво сте преминали и как да учите една техника. И може да видите своите слабости и да използвате вече придобитите знания, когато се фокусирате върху заучаването на новото.

Две са най-важните стъпки в усвояването на основната техника:

ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ТЕХНИКАТА;

СТОТИЦИТЕ И ДОРИ ХИЛЯДИ ПОВТОРЕНИЯ;

И не, основната техника не означава елементарна техника, само за начинаещи. Трябва да отделите достатъчно много време, за да научите да изпълнявате правилно тора йоп чаги (удар с въртене на 180°, със задържане хоризонтално на удрящия крак, завъртане на петата на опорния крак в посоката на удара и всички останали детайли). Иначе най-вероятно няма да разберете и тънкостите в изпълнението на по-сложното санбек тора йоп чаги (със скок и завъртане на 360°). Трудностите, срещани при изпълнението на по-сложните и по-ефектни техники в таекуон-до, често се дължат на:

Грешките при заучаването на основната техника;

Навиците „да ни е удобно", създадени при пренебрегването на усвояването на детайлите в основната техника;

Леките болежки, понякога резултат от „препускането ни" през по-простите движения към по-сложните, за които тялото не е подготвено;

Корейският термин за основна техника се изписва на латиница като „Gibon Dongjak" - „гибон донг джак". Нека се вгледаме в значението на думата „гибон" - „основна". Най-често го възприемаме като „елементарна" или - нещо, което изучават само начинаещите на тренировката по таекуон-до. В действителност по-широкото (и вероятно по-правилно) тълкуване на думата е, че тя е фундаментът, това, което лежи в основата на по-нататъшното развитие. И нещо, което трябва да бъде постоянно подобрявано, „укрепвано" с нашето напредване в таекуон-до.

„Донг джак" се превежда като „движения". И имаме „гибон донг джак" - движенията, които са в основата. Следователно, ако оприличим таекуон-до на една къща, то „гибон донг джак" са нейните основи. Или - най-важното. И ако продължим това сравнение, ще осъзнаем значението на стабилните основи на къщата в случай на природно бедствие.... по същия начин, по който стабилното заучаване на основните движения в таекуон-до гарантира по-нататъшния ни напредък.

Следва...