Майстор Красимир Гергинов VII дан Таекуон-до ITF : Най-важно е постоянството

От 6-годишни до световни шампиони в една зала

От 6-годишни, които правят първите си стъпки в таекуон-до, до световни шампиони в различни бойни стилове тренират целогодишно в залата на столичния ABC Fight Club. Тренировките през ваканциите не спират, както и състезанията, след като в разгара на лятото двама състезатели от клуба участваха на 19-ото Световно първенство по таекуон-до ITF в Пловдив. С началото на учебната година, в залата се завърнаха и голяма част от децата, трениращи в клуба, като за тях вече предстои и първото им състезание: На 24 октомври за трениращите таекуон-до и кик бокс в клуба ще се проведе вътрешното състезание ABC Fight – 7, в дисциплината спаринг. В началото на интензивния есенен състезателен сезон разговаряме за това – как се изграждат шампиони с треньора и главен инструктор в ABC Fight Club Красимир Гергинов (VII дан таекуон-до), международен инструктор и международен съдия.

– Г-н Гергинов, какво е да си треньор на толкова много шампиони, в различни бойни стилове, в продължение на повече от десет години?

– Нормално, бих казал, не виждам нещо по-различно. Тези шампиони са изградени тук, в този клуб, по тази методика, по която тренираме. „Тайната“ е в ежедневните тренировки, в участията в състезания, и в един момент, тези момчета и момичета се превърнаха в шампиони. Хубавото е, че и в момента в нашия клуб има доста шампиони, които продължават да тренират. Бих казал, че това е едно чувство на запълненост, че това, което правиш, има някакъв смисъл, когато виждаш, че твоите състезатели печелят титли.

– В залата растат малки до големи; какви са Вашите наблюдения – как се отразява присъствието на световните шампиони до най-малките?

– Надявам се, че това ги вдъхновява, и че шампионите дават пример на по-младите: Да виждат какво би могло да се получи и при тях, ако вложат толкова усилия и толкова труд; ако успеят да задържат това постоянство, което са показали тези шампиони. Защото – в това е тайната на успеха – постоянството.

– Как оценявате техническото ниво на таекуон-до на последното Световно първенство в Пловдив през август?

– В последните десетина години техническото ниво на състезателите по таекуон-до се вдигна доста, особено – след промяната на правилника, когато започнаха да се дават повече точки за по-сложни удари. Ударите с въртене на 180 или на 360 градуса носят по пет и по четири точки, в зависимост от това дали са в главата или в тялото, с което техническото ниво определено се повиши. Това, което ми прави впечатление, на последното Световно първенство и на последните две Европейски първенства е, че като че ли има някаква тенденция да се избягват двубоят и съприкосновението и да се набляга на някакво тичане по татамито. Във всички други бойни спортове, с които съм се сблъсквал пряко на световни и европейски първенства, се стимулира по-динамичната игра, при която състезателите имат повече съприкосновение. Тогава резултатът се променя непрекъснато и играта е по-интересна. Докато тук има някаква тенденция, че който бяга повече, той печели.

– Как оценявате представянето на най-известната Ви състезателка – Амалия Колева на Световното първенство в Пловдив през август?

– Като се има предвид, че спечели златен и бронзов медал и е единственият състезател от българския национален отбор, който спечели два медала на това първенство, не може да кажем, че участието й не е пълноценно. За мен съвсем резонно беше златният медал да е на спаринг, тъй като тя беше напълно подготвена за това, а и спарингът е нейната коронна дисциплина. Но, както се казва, явно съдбата си знае работата, и след като единия ден на спаринг спечели бронзов медал, на следващия се пребори за златния на силов тест.

Амалия Колева

– Какво е мястото на една българка като нея в световния елит на таекуон-до?

– Тя, безспорно, е една от емблемите на таекуон-до не само в България, а и в света. След първите пет – шест години участия на големи първенства, когато, така да се каже „нямаше късмет“ (винаги стигаше до финала и там не успяваше да се пребори за първото място), вече стана трайно основен фактор в таекуон-до в категорията до 57 кг. Всички състезателки, от цял свят, се съобразяват с нея, и изпитват респект, даже бих казал – страхопочитание, когато трябва да излизат на среща с нея. В редките случаи, когато е губила среща, съперничките й са се отнасяли винаги с много голямо уважение, и са оценявали тези победи като много големи за тях.

– Като треньор как смятате – кога е била най-силна и кое нейно представяне е най-впечатляващо?

– Ако съдим по резултатите – 2009 година. Тогава стана световна и европейска шампионка на спаринг и спечели още доста медали, индивидуално и отборно. Преди това си беше изградила име само в Европа, след 2009-а година се наложи трайно сред най-силните жени в таекуон-до в света. След 2009-а, има случаи, в които не е успявала да стане първа, но е достигала с лекота до финалите. Например, през 2011 г. на Световното първенство в Корея по време на финалната среща получи тежка контузия и не успя да стане първа; по същия начин – през 2013 г. в София, на финала остана втора, но – от 2009 г. насам всичките й години са силни.

– Кое е най-голямото й предимство за толкова години в световния елит?

– Най-общо бих казал, че техниката, която има, успява да я приложи и резултатите се виждат. Също така и опитът, който има вече 15 години на европейската и световната сцена, допринася за тези успехи. Освен техника, е необходимо и да имаш дух, но това е много общо казано. По-точно е – да искаш да правиш това, което правиш в залата. „Да попиваш“ това, което се показва, да искаш да го приложиш в игра, независимо дали е на спаринг, на форми или нещо друго. Няма ли го този блясък в очите, когато играеш, трудно се става шампион.