СКРИТИТЕ ИСТИНИ ЗА ХАПКИДО В ТАЕКУОН-ДО

Каква е основата на хосинсул; може ли да се тренира самоотбрана днес; откъде идва този раздел в таекуон-до – за всичко това разказваме на страницата на ABC Таекуон-до клуб, по материали от интернет. Тренировките по хосинсул (самоотбрана) в зала 4Б на Националния стадион "Васил Левски" са всяка сряда и петък, 19,30 – 21.00 ч

ХАПКИДО е корейско бойно изкуство, наподобяващо японското айкидзюцу. Приблизително се превежда като Пътят на координираната/съгласуваната сила (Way of coordinated energy/power). То е сравнително младо бойно изкуство, развило се между 1910 и 1945 г. Свързва се с дейността на корееца Чой Юн Сул, който на основата на японското айкидзюцу създава особено бойно изкуство, получило признание в неговата родина Корея, и познато предимно в средите на армията. Хапкидо съдържа вътрешни и външни прийоми; използват се техники за крака и ръце, а силата на противника се обръща в своя полза.

ТАЕКУОН-ДО е корейско бойно изкуство, което включва различни аспекти: форми, спаринг, специална техника, силов тест, самоотбрана. В таекуон-до в най-общ превод хо син сул означава техники за самоотбрана (самозащита). Изкуството на самоотбраната съдържа в себе си много аспекти, теория, влияния и история. Някои от техниките, които включва, са: техники с ръце, техники с крака, блокове, захвати, хвърляния, техники от земята, техники от седеж, задушаване, падания – от всичко по много.

ИЗКУСТВОТО НА САМООТБРАНАТА ИЗГЛЕЖДА БЕЗКРАЙНО

При създаването на таекуон-до, основателят му генерал Чой Хонг Хи комбинира две добре известни бойни системи. Едната е те кион, другата – шотокан карате. Той избира най-практичното от техниките с крака/ритниците в те кион и техниките с ръце/ударите в карате (кара те – празна ръка). От своя страна пък, върху шотокан карате влияние има джудо. Заради смесването на тези различни влияния, днес много хора смятат хапкидо за част от таекуон-до.

Много са доказателствата, както и свидетелствата на различни хора, че хапкидо оказва влияние върху таекуон-до в частта самоотбрана. В свое интервю от 2000 г. в специализирано издание за бойни изкуства майстор Chung Kee Tae от Канада разказва за срещата си с генерал Чой Хонг Хи, на която той го помолил да го обучава в техниките за самоотбрана, които владее. По онова време Chung Kee Tae е бил носител на черен колан в хапкидо. По думите му, ген. Чой Хонг Хи заявил, че би било добра идея техники за самоотбрана от хапкидо да влязат в тренировъчната програма на таекуон-до. Не можем да сме сигурни доколко всичко, което ген. Чой Хонг Хи е възприел от хапкидо в таекуон-до в частта самоотбрана, е единствено от този канадски майстор. Но е сигурно, че когато генералът започва да пише своята първа книга за таекуон-до през 1969 г., която излиза от печат в Корея през 1972 г., в нея се съдържат много снимки на техники от хапкидо. Днес почти всички, които се занимават с таекуон-до, знаят че в него има раздел самоотбрана. Но единици знаят, че много от тези техники идват от хапкидо.

Грандмайстор J. R. West, 8-ми дан, президент на Тhe United States Korean Martial Arts Federation, твърди в свое интервю, че генерал Чой Хонг Хи включва в таекуон-до близо 1000 техники, взаимствани от хапкидо. Днес някои школи по таекуон-до в САЩ включват в заниманията си тренировки на базата на принципите на айкидо, тъй като смятат, че те са почти идентични с тези в хапкидо. Дори има такива, в които тренировките по айкидо и хапкидо вървят паралелно. Комбинацията от тези две бойни системи е дала и ще продължава да има голям принос в общността на таекуон-до. Например, днес при обучението на военни и полицаи за мироопазващи операции или за действия по опазване на обществения ред, се ограничава използването на оръжие и помощни средства. Техниките за самоотбрана в хапкидо биха позволили на военни и полицаи, при определени обстоятелства, да обезвредят и отведат нарушителите, без да ги нараняват, и без да използват оръжие. Ако извадим тези техники от хапкидо от таекуон-до, в неговия арсенал не остава кой знае какво, което да ни позволи да правим това.

ТРЕНИРОВКИТЕ ПО САМООТБРАНА СА ПОДХОДЯЩ НАЧИН ДА ЗАДЪРЖИМ ИНТЕРЕСА

В много случаи, тези, които са тренирали таекуон-до много време, решават, че искат да продължат с друго бойно изкуство, в което смятат, че самоотбраната е застъпена повече. Или пък – че друг боен стил съдържа техники и принципи, които не се тренират в тяхната зала, не се преподават от техните инструктори или дори – напълно отсъстват в таекуон-до. Така те спират да идват или започват да посещават други тренировки. Тренировките по самоотбрана, които могат да бъдат тренировки на падания, хвърляния, удари, ключове, захвати и много други, могат да задържат интереса на хората в залата по таекуон-до. Днес много инструктори по света все по-често разнообразяват традиционните тренировки в таекуон-до с техники за самоотбрана и намират за сполучливо практикуването и на двете едновременно. Вече все по-рядко и почти само старите майстори намират подобно смесване за нетрадиционно и за отдалечаване от оригинала. Интересно е също, че все повече големи школи по таекуон-до по света правят едновременно тренировки по таекуон-до и хапкидо. Това е факт, благодарение и на дейността през последните десетилетия на такива корейски майстори, които не са закоравели традиционалисти, и които са осъзнали, че таекуон-до и хапкидо се допълват.

Какво мислят за таекуон-до днес хората, които се занимават с бойни изкуства? Повечето хора виждат таекуон-до единствено като спорт и много малко са инструкторите, които правят реални тренировки по самоотбрана. Има все по-често и статии, в които се изказва съмнение доколко таекуон-до наистина учи на реална самоотбрана, както е посочено в Енциклопедията. И двете крайности са вредни. Унищожителната критика, на която се подлага спортният аспект в таекуон-до от някои майстори, както и призивите тези, които търсят в това бойно изкуство самоотбраната да тренират чисто хапкидо, само влошават отношенията между двете страни. Засега единство сред тези, които тренират и преподават самоотбрана в таекуон-до се постига само по отделни теми. Например, че реални тренировки по самоотбрана не може да има преди трениращият да е защитил поне червен колан. Това означава натрупване на известен брой години в тренировки и повече шанс за преценка и действия в реална ситуация, когато сме застрашени.

Колкото повече неща откриваме за възможностите на нашето тяло, за използването на околната среда, за изучаването на поведението на противника, толкова повече нашата тренировка се подобрява и става по-интересна. Може да развиете тренировките по таекуон-до на ново ниво, като приложите в тях повече елементи на самоотбрана от хапкидо. Дори като ги включите в учебната програма за изпити. В таекуон-до теорията, концепциите, техниките и всичко останало се е променяло малко или много през десетилетията, като това също се отнася и за самоотбраната. Все повече корейски организации за бойни изкуства отварят вратите си за други бойни системи. Има и такива, които са въвели програма за обучение по самоотбрана и хапкидо във всичките си зали. И инструктори, и трениращи са поощрявани да се включват в семинари по самоотбрана.

Става дума за постепенното изграждане на една по-различна философия у тези, които тренират. Защо на повечето хора, които тренират таекуон-до, им е доста трудно да заучат и да изпълняват техниките в хапкидо за самоотбрана? Поради различната концепция. Като цяло тези, които тренират таекуон-до, не са тренирали какво да направят, ако бъдат сграбчени от някого, нито пък – те самите да сграбчат някого. Това са различните концепции – да риташ и да удряш с юмруци, а не да сграбчваш и да хвърляш. Но когато погледнете формите, тул, там на практика виждате поредица от хапкидо техники за самоотбрана. Дори в една от първите форми като До Сан вече може да забележите техниката за освобождаване на китката от захват. Концепцията да можем да защитим себе си докато сме прави, паднали на колене, седим или дори лежим на земята, е основата на бойното изкуство хапкидо, и може да бъде открита на много снимки в Енциклопедията на таекуон-до.

В заключение: Генерал Чой Хонг Хи работеше за това - да внесе практическата реална самоотбрана в таекуондо. Вкарването на техники от хапкидо в таекуон-до е исторически факт. Тренировките по самоотбрана може да допринесат за това – да задържим трениращите да останат по-дълго в залата. Също така не един и двама от пионерите в таекуон-до са смятали за ценни тренировките в бойно изкуство като хапкидо, фокусирано изцяло върху самоотбраната, и постепенно го правят част от своите тренировки по таекуон-до и го включват в изпитните изисквания за степени. И накрая: изкуството на самоотбраната се променя постоянно и е време и ние да се променим заедно с него.