30 ГОДИНИ ОТ ПЪРВИТЕ ТАЕКУОН-ДО ТРЕНИРОВКИ НА БЪЛГАРИ В КОРЕЯ

През 2020 г. стават 30 години от първото организирано посещение на българи в Корея за тренировки по таекуон-до в родината на бойното изкуство

    През настоящата 2020 г. се навършват 30 години от първото организирано посещение на българи в Корея, с цел тренировки по таекуон-до в родината на това бойно изкуство.

    За това припомнят архивни кадри на един от участниците в групата от това време – майстор Красимир Гергинов (днес основател, треньор и инструктор на един от клубовете с най-продължителен спортен живот в таекуон-до - АВС).

    Тренировките по таекуон-до се провеждат през юни 1990 г. като част от подготовката за Седмото Световно първенство по таекуон-до ITF в Монреал, Канада (август 1990 г., когато за втори път български състезатели участват на Световно първенство по таекуон-до).

    В българската група, тренирала в Корея, са Борис Илиев, Константин Величков, Господин Господинов, Страхил Гудман, Иво Шиндаров, Илия Личев, Аспарух Николов, Красимир Гергинов и Веселин Михайлов. На практика, освен таекуон-до към онзи момент всички са имали опит в някое от бойните изкуства, достъпни тогава в България (предимно карате, но също джудо и др.).

    Годината е 1990-а, малко повече от 7 месеца след промените от 10 ноември 1989 г. Българите са прекарали в Корея около месец заедно с корейския майстор Ким Унг Чол, тогава 6 дан, познат у нас от престоя си още в края на 80-те години на ХХ век. В този месец основно се провеждат тренировки с корейски мъжки отбор по таекуон-до предимно в дисциплини форми и спаринг. Корейците им показват и някои емблематични места, свързани с историята на таекуон-до (доколкото корейската география и история е залегнала в описанията на формите на таекуон-до). С физическата подготовка, техниката и опита, който нашите имат, участват успешно и в много спаринги с корейските таекуондисти, тренират в реална среда, общуват по много от темите, свързани с таекуон-до, като система на степени, методика, физическа подготовка и др. 

    За практикуващите таекуон-до тогава в България, важно е било да могат да тренират в родината на бойното изкуство, да черпят опит в техниката и методиката на тренировки директно от самите корейци. Още повече, че в този период интересът към бойните изкуства в страната ни расте рязко. За да се развива таекуон-до и да е конкурентноспособно сред сходните бойни изкуства и спортове, е било необходимо българите „да си сверяват часовника“ със света и още повече с корейците.

    В България това са първите месеци от началото на демокрацията. Периодът е характерен с много промени и бурно развитие на различни бойни изкуства, формиране на клубове, асоциации, зали, групи и постепенно нарастване на трениращите, с оглед на възможността вече свободно да се практикува.

    До организацията и заминаването в Корея на групата българи (тогава всички между 20 и 30 години и без особен международен опит) се стига след решаването на редица казуси, много от които са възниквали за първи път за времето си. Сред тях са контакти с корейците и място за престой и тренировки, визи, финансиране, пътуване, езикова бариера и други предизвикателства. Справят се без съвременния достъп до информация чрез интернет, без днешните транспортни връзки и облекчени условия за пътуване, без опита в международна среда, и в самото начало на практиката на търсене на спонсорства и подкрепа.

    След завръщането си от Корея в следващите месеци остават в бойните изкуства под различна форма, някои и до днес.

***

Снимка: Личен архив