История на Таекуон-до

Въпреки че произхода на бойните изкуства не е документиран, за неоспорим факт се приема твърдението, че от древни времена хората са използвали ръцете и краката си при самоотбрана.

Ако трябва да определим тези физически действия като Таекуон-до, всяка една страна би трябвало да претендира, че е изобретила Таекуон-до. Приликата между Таекуон-до, така както се практикува днес и грубите форми на невъоръжена борба е съвсем слаба.

Разликата между съвременното Таекуон-до и другите видове бойни изкуства е изключително голяма. Всъщност нито едно друго бойно изкуство не е толкова напреднало що се отнася до сложността и ефективността на техниката си или по отношение на физическата кондиция, която придобиват практикуващите.

Грешно е да се приема всяко физическо действие, в което се използват ръцете и краката при самоотбрана за Таекуон-до, след като теориите, терминологията, техниката, системите, методиката, правилата, екипировката и духовните принципи, на които то се основава, са научно разработени, систематизирани и наречени на името на автора си. Само тези, които упражняват техниките, основани на теорията, принципите и философията на неговия създател се смятат за истински ученици по Таекуон-до.

Кога и къде възниква Таекуон-до?

„Комбинация от различни обстоятелства ме улесниха при създаването и разработването на Таекуон-до. Освен, че имах познания по Таек кион, имах възможността да уча карате в Япония в продължение на 36 мрачни години, през които страната ми беше окупирана от японците. Скоро след като Корея бе освободена през 1945 г. бях назначен на престижна длъжност като един от основателите на новосформираните Южнокорейски въоръжени сили. Предишният ми опит ми помогна при създаването, а последната ми длъжност ми даде силата да разпространя Таекуон-до в цялата армия, независимо от яростната опозиция. Превръщането на Таекуон-до в международно бойно изкуство за един сравнително кратък период се дължеше на поредица фактори. Пороците на съвременното общество (корупцията, материализма, егоизма и др.) бяха създали един духовен вакуум. Заниманията по Таекуон-до бяха в състояние да компенсират преобладаващото чувство на празнота, подозрителност, декадентство и липсата на доверие.

Това бе време, изпълнено с насилие, когато хората чувстваха, че имат нужда от средство за самозащита и по този начин превъзходството на техниките на Таекуон-до бе призната от много хора. Длъжността, която заемах, предимството да бъда създател на Таекуон-до и даденото ми от Бога здраве също допринесоха за бързото разпространение на Таекуон-до по целия свят. Това, че се занимавах с бойни изкуства подобри здравето, което Господ ми бе дал. Бях се родил немощен и слаб и моят учител по краснопис ме насърчи да започна да изучавам Таек кион още на 15 годишна възраст. През 1983 г., няколко дни преди да напусна Корея, за да отида да уча в Япония, бях въвлечен неочаквано в един инцидент, който би направил връщането ми обратно без да бъда наказан доста рисковано. Реших да получа черен колан по Карате докато съм в Япония. Реших, че уменията, които получих, са достатъчни, за да успея да се предпазя от тези, които биха искали да ми навредят. Не само, че успях да се върна в Корея, но впоследствие основах национално освободително движение под името „Сблъсъкът между студенти и войници на Пиогианг”. Както действията на толкова много патриоти в дългата история на човечеството, така и моите действия предизвикаха гнева на тези, които бяха на власт. През януари 1946 г. бях назначен за втори лейтенант в новосъздадената армия на Република Корея и изпратен в 4-ти пехотен полк в Куанджиу, провинция Чолла Намдо , като ротен командир. Започнах да обучавам войниците на карате като средство за физическа и психическа тренировка. Тъкмо тогава осъзнах, че трябва да създам свое собствено национално бойно изкуство, което да превъзхожда японското карате и по техника и по дух. Твърдо вярвах, че разпространяването му по цялата страна ще ми помогне да изпълня клетвата, която бях дал на трима мои другари, с които лежах в японския затвор. Причината, поради която нашия народ страда по този начин в ръцете на японците – казах си аз – е, че нашите предшественици не успяха да управляват мъдро страната ни”.

Те експлоатираха народа и, накрая страната попадна под чуждо владичество. Ако някога си възвърнем свободата и независимостта, нека не ние да управляваме народа. Вместо това нека се посветим на това да съветваме управниците. Именно с тези амбиции от март същата година започнах последователно да разработвам нови техники. До края на 1954 г. почти бях завършил основите на ново бойно изкуство и на 11 април 1955 г. то бе наречено Таекуон-до.

Духовните принципи на Таекуон-до се основават на традиционните етични принципи на изтока и разбира се на моята лична философия. Въпреки че съм висок само пет фута, гордея се с това, че винаги съм живял в строго съответствие с моите морални убеждения. Старах се да се боря на страната на справедливостта без никакъв страх. Вярвам, че го постигнах благодарение на огромната сила и непобедимия дух, които ми даде Таекуон-до. Физическите техники на Таекуон-до се основават на принципите на съвремената наука, в частност на физиката на Нютон, която ни учи как да генерираме максимална сила. Включени са и военни тактики за атака и отбрана. Искам да изясня, че независимо от това, че Карате и Таек кион бяха използвани като модел, фундаменталната теория и принципи на Таекуон-до се различават напълно от всички бойни изкуства в света. През март 1959 г. бях водач на военния представителен отбор по Таекуон-до в чужбина. Посетихме Южен Виетнам и Тайван. Това се случваше за първи път в историята на Корея. Във връзка с това още по-твърдо реших Таекуон-до да бъде моето завещание към света и формулирах следните основни идеи за тези, които се занимават с Таекуон-до:

Ще придобием вярата в себе си, че винаги сме на страната на справедливостта, ако се стримим да бъдем честни и силни физически.
Ще обединим всички хора в едно общо братство, независимо от тяхната религия, раса, национални и идеологически различия.
Ще се посветим на изграждането на мирен свят, където ще господстват справедливостта, нравствеността, доверието и хуманизма.

Освен това твърдо реших да се отдам на популяризирането на Таекуон-до с искрената надежда, че това може да стане средството, чрез което да се постигне обединението на двете части на моето отечество. Моето учение за Таекуон-до се разви в две части: духовна дисциплина и съвършенство на техниката. Тъй като човешкия дух принадлежи на лоното на метафизичното, това, което разбирам под духовна дисциплина не е лесно да се опише. Никой не може да пипне, види или чуе духа на човек, той е извън нашите сетива. В този смисъл аз самият съм единственият друг ученик, който участва в продължителния и безкраен процес на обучение. Определям духовните измерения на Таекуон-до, за да придобия и разбера пълното значение на всички характерни особености на Таекуон-до. Ако се слеем с изкуството Таекуон-до ще го ценим така, както ценим собственото си тяло. И то никога няма да бъде използвано с лоши намерения.

Характерните особености на Таекуон-до носят имената на най-видните личности в пет-хилядолетната история на Корея. Вярното разбиране на особеностите неизбежно води до осъзнаването, че Таекуон-до е бойно изкуство само за самоотбрана и се използва само в името на справедливостта. По отношение на техниките – разработих различни видове, които могат да бъдат използвани почти във всички случаи. Те се основават на следните принципи:

Всички движения трябва да се конструират така, че да произведат максимална сила в съответствие с научните формули и принципите на кинетичната енергия.
Принципите, които са залегнали в техниките, трябва да са толкова ясни, че даже непросветените в Таекуон-до да успеят да различат правилното от неправилното движение.
Отстоянието и ъгъла на всяко движение трябва да бъдат точно определени, за да се постигне по ефективна атака или отбрана.
Целта и методът, залегнали във всяко едно движение трябва да бъдат ясни и прости, за да се улесни процесът на преподаване и обучение.
Трябва да се разработи рационална методика на преподаване, така че всички, млади и стари, мъже и жени, да могат да се възползват от предимствата на Таекуон-до.
Да се създаде правилна техника на дишане, която да улеснява всяко движение и да намалява умората.
Трябва да може да се атакува всяка жизнено важна част на тялото чрез всички видове атаки.
Всеки предмет, с който се атакува трябва да бъде ясно определен и разумно да се основава върху структурата на човешкото тяло.
Всяко движение трябва да бъде лесно за възпроизвеждане, така че този, който изучава Таекуон-до да го възприема като спорт и начин за възстановяване.
Трябва да се отдели специално внимание на идеята за добро здраве и предпазване от наранявания.
Всяко движение трябва да бъде хармонично и ритмично, така че Таекуон-до да доставя естетична наслада.
Всяко движение в даден стил трябва изразява личността и духовните качества на човека, чието име носи.

Спазването на тези принципи е това, което прави Таекуон-до бойно изкуство, естетическо изкуство, наука и спорт.”