Агенция "Фокус": Красимир Гергинов - предизвикателство за българските състезатели беше да покажат уменията си в родината на таекуон-до (2011 г.)

Интервю за Агенция "Фокус" със сабумним Красимир Гергинов, вицепрезидент на Българската федерация по таекуон-до ITF, по повод 17-ото Световно първенство по таекуон-до в Република Корея, септември 2011 г. 

24 Септември 2011 | 21:23 |

Агенция "Фокус"

Фокус: Г-н Гергинов, как се представиха българите на Световното първенство в Пхенян и как стоят спрямо другите държави?

С оглед на предишното първенство в Русия през 2009 година, в което България извоюва много добри позиции като четвърто място в света, което се случва за първи път, тази година бяхме амбицирани най-малкото да защитим позициите си от миналата година. Предизвикателство беше и че първенството се провежда в родината на таекуон-до – Корея. Корейските състезатели са най-силни на световни първенства, а на тяхна територия задачата ставаше още по-трудна. Предизвикателство за нас беше точно там да покажеш какво можеш и да се представиш добре – това означава, че сме на прав път. За наша радост, тези очаквания се оправдаха, постигнахме още по-голям успех от миналата година. С два златни медала, три сребърни и шест бронзови е с един сребърен и два бронзови медала повече от предишния път. От тази гледна точка – първенството е най-успешното засега откакто България се явява на световни първенства, от 1988 година.

Фокус: Какви са ви впечатленията от Северна Корея?

Северна Корея е една затворена страна. Чужденците там ги посрещат на ниво правителствени делегации; нямаше битови проблеми и всичко като хотели, храна, транспорт беше на ниво. Имаше малък хаос в залата по време на самото състезание, но това не е вследствие на корейската страна, а на това, че имаше 86 държави, съдии от много държави, които са с по-малък опит и оттам дойде известният хаос в тази насока.

Фокус: Какво е характерно за техните състезатели по таекуон-до ITF, все пак са родината на това бойно изкуство?

Характерно е, че освен много добрата техника, корейците, от 10 комплекта медали на форма, взеха осем златни медала. Имат много добра техника и играят малко по-силово, т.е. наблягат повече на техниката и физическата подготовка. Веднага ще отбележа, че ние сме едни от малкото страни, които имаме три – четири победи срещу корейци и корейки. Опитът на нашите състезатели и методиката показват, че сме на прав път и нашите състезатели по нищо не отстъпват на корейските.

Фокус: Разширява ли таекуон-до ITF географията си – имаше ли нови държави на това Световно първенство?

Да. Предимно от Африка. Традиционно по-силни страни са Южна Африка, която се развива от доста време, сега имаше от Лесото, от Габон, от Етиопия. Имаше страни от Южна Америка като Боливия и Колумбия, които не се бяха появявали на последните първенства и сега отново дойдоха. Общо 86 държави.

Фокус: България е била домакин на големи състезания за юноши и девойки и за ветерани. Има ли потенциал страната ни отново да бъде домакин на голям форум по таекуон-до ITF?

Да. На конгреса на Международната федерация по таекуон-до ITF, който традиционно се провежда на всяко световно първенство, България кандидатстваше още от миналата година за домакин на световно първенство за мъже и жени. Това е най-големият форум в таекуон-до, какъвто досега в България не беше провеждан. Преди две години решихме да кандидатстваме за домакин с оглед на това, че вече сме сила в таекуон-до ITF и всички държави оценяват това, затова има резон да кандидатстваме за домакин на най-голямото първенство. На този конгрес беше окончателната битка, където спечелихме домакинството срещу Хърватия. Следващото световно първенство през 2013 година за мъже и жени ще бъде в България. Като подготовка за това форум ще бъде организирането на Европейското първенство през 2012 година, домакин на който отново ще бъде София. Това също е един доста голям и престижен форум, в който от тази година експериментално са включени и деца – 11, 12, 13 години.

Фокус: На този фон – как стои въпросът с финансирането на клубовете в България и имате ли разбиране от страна на държавата?

Тази година за първи път ни беше осигурено финансиране за подготовка и участие и на Европейско, и на Световно първенство. Световните първенства се провеждат на две години – досега винаги, когато се пада година със световно първенство, винаги има някакви проблеми с финансирането – или на едното, или на другото. Тази година ни беше осигурено финансиране и участие и на Европейско първенство за мъже и жени, и на Световно първенство за мъже и жени. Но – до тук. Финансиране само за тези, които са спечелили медали от предното голямо състезание. Добре, че България е на ниво и винаги печели медали, почти всички наши състезатели печелят медали. Сега в Корея бяхме единствената страна, която в седем женски категории, седем пъти се вдигна българското знаме. На различни позиции, но нямаше друга държава, дори и Корея нямаха седем вдигания на знамена при жените, където те традиционно са много силни. Проблемът е, че първо – само на определени хора, второ – не се финансира подготовка и участие на юноши и девойки. Казаха ни, че понеже нямаме там класирания от предишния шампионат, няма финансиране. Как да имаме класиране като нямаме финансиране да ги подготвим и изпратим на шампионата? Тази година направихме доста голямо усилие и заведохме юноши и девойки на Европейското първенство, които взеха 6 - 7 медала, от които два златни, няколко сребърни. Да се надяваме, че следващата година няма да има проблеми с финансирането на юношите и девойките. Защото, ако нямаш добра школа при юношите и девойките, как ще поддържаш мъжете и жените? И дотук.

Другият проблем е с инструкцията за награждаване на медалисти от Европейски и Световни първенства. Които са разделени на олимпийски и неолимпийски спортове. Там разликата е огромна – примерно, един златен медал от Европейско първенство при неолимпийските спортове е 6000 лева, при олимпийските – 15 000 лева, от Световно първенство – 8000 лева при неолимпийските, при олимпийските – 35 000 лева. Разликата е голяма, но не знам защо и поради каква причина тази година чиновниците решиха като за награда за най-добро представяне на Европейско първенство да ни отрежат единия медал. Понеже ние нямаме възможност да водим като руснаците 80 души отбор, от които всеки участва в отделна дисциплина, нашите състезатели са универсални поради финансови причини. Понеже не можем да заведем 20 или 30 души, водим седем жени, които участват във всички четири дисциплини, както и седем мъже, които също участват във всички четири дисциплини. Понеже са доста добри и опитни, печелят по два – три медала, някой път и по четири, но обикновено някой от състезателите печели два до три медала. Много често, както и тази година на Световното първенство, жените станаха световни шампионки на специална техника отборно, а Ирена Власова стана световна шампионка на спаринг индивидуално. Така спечели два златни медала, които обаче не се признават от министерството, а се признава само един. Поради каква причина – не могат да обяснят чиновниците от министерството. Защо България признава избирателно златните медали, на неолимпийските спортове не ги признава, на олимпийските ги признава. Това е най-големият ни проблем, защото от нашите състезатели няма нито един щатен служител във федерацията, нямаме заплати, всичко е на доброволен ентусиазъм и дълги години подготовка. И накрая, когато си свършат работата и спечелят медалите, единствените, които са недоволни от това нещо, излиза, че са чиновниците в министерството, които по не знам каква причина решават, че няма да признаят всички златни медали, спечелени от България.

Фокус: Т.е. са ви много медалите, така ли?

Да, много сме спечелили и много добре не е на добре, както казва народната поговорка. Това е единственият проблем. Нашият спорт не е скъп, не се нуждаем от някакви големи финанси, но искаме спортистите да си получат това, за което са си свършили работата. Пари за федерацията няма, но спортистите да получат това, което им се полага, което е в пъти по-малко от някои други спортове, но поне да получат всичко. Тази година като се върнаха от Европейското, плащаха един медал индивидуално, един медал отборно, сега решиха, че ще плащат само един медал индивидуално. Сега след този голям успех на Световното малко сме притеснени – може би сега ще решат половин или една четвърт медал да платят. Става въпрос за дребни стотинки, в сравнение с други харчове, които се правят.

Фокус: Има ли предразсъдъци в България към спорт като таекуон-до, защото и в десетките на най-добрите спортисти рядко влизат състезатели извън традиционните спортове?

Това е по-глобален проблем. Как се определя десетката на спортистите? Мога да ви кажа – няма никакви критерии. По име, който се обади на когото се обади, по красота или друго – няма никакъв критерий. В спорта най-лесно могат да се определят десетки. Има един критерий и това са резултатите. Миналата и по миналата година - имахме двама световни шампиони. Единият - на 55-то място, другият на осемдесет и някое в класирането на Десетката. По какви критерии? Значи имаме 52-ма световни шампиони, че нашият е на 53-то място. Като няма критерии оттам нататък - това е положението. Виждате, че всичко говори само за футбол и няма друг спорт.

Фокус: Има ли потенциал таекуон-до да бъде масово в училищата? Както казахте, че не е скъп спорт, какво пречи да бъде по-широко застъпено и в учебните програми?

Аз не мисля, че има по-масов спорт от бойните изкуства. Визирам таекуон-до, карате, ушу, айкидо и други. Няма по-масов спорт, защото във всяко едно училище в който и да е град, се тренират бойни изкуства. Причините са няколко. Една от причините е, че самото естество на бойните изкуства е такова създадено от векове за хората. Тоест, когато тренираш, единствената полза най-вече е за теб. Тренира наистина много такива качества, които в днешно време малко са позагубени като уважение, самоуважение, дисциплина, самоконтрол, но става въпрос, че от всичко, което правиш, имаш реална полза. Второ, няма необходими никакви кой знае какви средства за това нещо. Тренира се боси. Всяко бойно изкуство си има различни екипи, които са много евтини. Един такъв екип при нас струва около 50 - 60 лв. Това е, нищо друго не се изисква, може да се тренира и навън. Има малко изкривяване на тези неща, защото това е един от най-масовите спортове, който е и социално значим, защото учи и децата, и подрастващите на добродетели и качества. Но както преди малко казахте, традиционен спорт за България – ако погледнем таблицата с финансирането - може би голфът е традиционен спорт за България, културизмът. Нямам нищо против спортовете обаче има някакво странно разбиране у чиновниците в Министерството за традиционен спорт, за масов спорт и т. н.

Фокус: Какви са Ви впечатленията от участието на големи международни форуми – атрактивно ли е таекуон-до за телевизиите например и привлича ли големи спонсори, което също има значение, когато се говори за спортове вече?

Таекуон-до, както и другите бойни изкуства, са аматьорски спортове. Те са много масово застъпени; не само в България, но и в цял свят са масови. Много хора тренират поради няколко от причините, които изброихме – че не е необходимо кой знае какво оборудване и че дава много на самия човек. Но, примерно, едно състезание по таекуон-до продължава цял ден. Няма публика, която да стои цял ден, освен някой много заинтересован – родители, приятели близки. От тази гледна точка - трудно би привлякло погледа на телевизиите. Има нещо, което се опитваме сега в нашата федерация. Преди години опитахме с „про-таекуон-до” – професионално таекуон-до, сега се създаде една лига „пауър тийм спаринг”, който ще бъде въведен на Европейското първенство през 2012 г. в София експериментално за първи път. Той е малко по-атрактивен, боевете продължават около час, час и половина и е много по-динамично, много по-бързо. Трябва известно време, за да се наложи това.

Фокус: В каква посока ще продължи развитието на българския национален отбор в следващите години? Имате ли достатъчно млади състезатели?

Хубавото нещо е, че на тези първенства, големи форуми като европейски и световни първенства, ние виждаме, проверяваме нашата методика, начинът на работа дали е правилен. Засега сме на прав път и просто ще продължим да поддържаме този път. Разбира се, че работим и много върху младите, подрастващите. Постепенно тези, които заслужават, попълват местата при мъжете и жените. Това е принцип, който не сме измислили ние, познат е доста в света. Българската федерация работи в тази насока. Самият факт тази година, ние не сме водили от три години юноши и девойки на европейски и световни състезания, още сега с първото завеждане след три години спечелиха 7 - 8 медала. Това показва, че има потенциал в България и занапред и се надяваме да продължим да постигаме такива успехи и най-малкото да задържим позициите, които сме заели.

Фокус: Честа практика ли е да се използват знанията на корейски инструктори или България е привилегирована в това отношение?

България е привилегирована в смисъл, че тук е майстор Ким Унг Чол, който тази година на конгреса получи 9-ти дан „Гранд майстор” – това е последната степен, която се дава в таекуон-до. Това ни е привилегията, защото той е един от наистина най-големите майстори в света. Може би е единствен, който е с много добра техника и все още е действащ – влиза всеки ден в залата, показва, раздава се. Това, може да се каже, е привилегия. Другото е, че поддържаме това в България да искаме да има корейски инструктор не е много често срещано явление по света и мисля, че това е една от причините България да заеме такова високо място в йерархията на състезанията по таекуон-до на тези големи форуми, защото всъщност вместо да измисляме топлата вода, ние направо пием от извора. И вече все пак и трудът на самите състезатели дава своето.

Фокус: Има ли конфликт между спортното начало и бойното изкуство?

Няма конфликт. В таекуон-до най-важна е техниката. Независимо дали идваш, за да станеш състезател или просто да тренираш за себе си като бойно изкуство – в началото е техниката. Съвсем нормално е младите хора да искат да се съревновават. Когато усвоиш техниката, вече има хора, които след като опитат виждат, че не всеки става за състезател. Това не значи, че нямаш място. Напротив, в бойното изкуство това е хубаво, че независимо от годините си, занимаваш ли се, ти се развиваш. Тоест, ако на 20 години си добър, ако продължаваш да тренираш на 30 си по-добър, на 40 си по-добър, отколкото на 20 и на 30 години, защото непрекъснато има какво да учиш и колкото повече учиш, виждаш колко повече има какво да учиш. Така че - няма конфликт между бойните изкуства и състезанията, просто състезанието в образно казано едно 20 - 25% от бойното изкуство. Това е един вид рекламата, лицето на бойното изкуство, но самото бойно изкуство си е път. Не случайно в Азия и в родината на таекуон-до говорят за таекуон-до като „път в живота”.

Източник: http://focus-news.net/opinion/0000/00/00/18806